Кака във вкъщи пищи,
паяк видя на тавана.
Мале, как само крещи!
Паяка станах да хвана.
Вдигнах ръка със метлата,
паякът вплете крака,
кака се сви на кревата,
аз си го взех във ръка.
После прозорец отворих,
казах му: Хайде, върви!
Шепата бързо разтворих,
паякът мигом се скри.
После аз кака поглеждам,
вече отдавна мълчи
и със усмивка нареждам-
Какичко, пробвай и ти!
© Иванка Морарова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
