През октомври веднъж се разхождах дълбоко във парка
и в нозете ми шушнеше цветната есенна шума.
Слънце милваше щедро в бръшляна обраслата арка,
а на пейката срещна ме старец със няколко думи.
Поздрави ме с усмивка, сърцато си търсеше спътник,
та дълго със него по алеите пусти да крачи.
И се случих да бъда слушателя тих и безплътен,
на когото да може и целия свят да изплаче.
Ала старецът носеше няколко тайни във джоба -
как да сгънеш небе в платноходка и пуснеш да плува
в окото на чайка, по ръба на дъждовната роба,
в черупка от орех... Все неща, за които си струва ...