Пчели
Кой в гората мед обича
и за него сутрин тича?
Туй са малките мечета,
душат с черните нослета!
Кошерът веднага те откриват,
там на старото дърво.
Лапички доволно пак потриват,
щом усетят сладко тържество.
Таз бригада страх не знае,
смело спуска се напред.
За пчелите тя нехае,
щом мирише ѝ на мед.
Но пчелите глупави не са,
слушат те царицата добра.
Вярно пазят си дома,
пускат своите жилá.
* * *
Горският пчелин жужѝ,
днес провежда се Съвет,
а от него точка три:
"Да опазим своя мед".
Думата ПребрЪмка взе
и на всички тя разказа,
как кафявото мече
с мед се цялото намаза.
И не беше то само,
а със всичките си братя.
Клатят тяхното дърво,
кошерът а - ха, ще падне...
Жужа също се изказа:
- Те бригада са голяма!
Жилото на всички си показа:
- Ние имаме си по едно...
* * *
- Тихо! Тишина пазете! -
тяхната царица рéче.
- Слушайте ме и това правете,
дойдат ли мечета вече!
Десет да ги жѝлят по нослето,
по ръцете и главата!
Още десет по краката!
Всички други по дупéто!
Тясно да им стане под небето,
та да видят как се мед ядé!
Много лесно пълнят си шкембето!
Тъй се чужди труд краде!
© Хари Спасов All rights reserved.
