Пейзажи на съдбата
в памет на Евтим Евтимов
За какво ли беше всичко това?
Нали пяхме и живяхме влюбено
с вярата на доказаните слова
и пихме на живота горчивото вино?
И с теб поете,постъпиха така,
тъй както постъпват с мнозина...
Животът е млада и буйна река,
която помни водопади планински.
И за среща търси морски покой;
и дните й са изповедни мигове!
Водите им носят звезден зной,
за да избухнат в светли стихове.
Искам за това да ти благодаря,
че до болка себе си разказа!
Тъй както старата букова гора
разказва себе си в пейзажа.
месец юни 2016 г.
© Стойчо Станев All rights reserved.
