Пелерина от спомени
Покрий се с булото ръждясало
на мрачни и кафяви дни,
завий се с наметалото мухлясало
и назад в бъдещото си върви.
По улици и тихи пътеки,
завит с пелерина от спомени,
вървиш по пътища проклети
с мечти от мрака изгонени.
Върви и в чужди лица приближени
търси очите ми избодени,
очите ми безумни, очите навеки склопени,
зениците мили, сълзите непроронени.
И когато пиян се спънеш в калта,
спомни си окалян
на моите прозорци цвета,
спомни си как там виждаше по-нежен света.
Очите с цвят на рохка земя,
очите, подобни на златни жита,
ще ги търсиш бездомен
по улиците на разноликия спомен.
Покрий се с було от скъпо кадифе,
с наметало завий се,
покрий това изсъхнало лице
и в калта на града приюти се -
прогонен, изгнаник без сърце.
© Росица Саси Дамянова All rights reserved.
