Покрий се с булото ръждясало
на мрачни и кафяви дни,
завий се с наметалото мухлясало
и назад в бъдещото си върви.
По улици и тихи пътеки,
завит с пелерина от спомени,
вървиш по пътища проклети
с мечти от мрака изгонени.
Върви и в чужди лица приближени
търси очите ми избодени,
очите ми безумни, очите навеки склопени,
зениците мили, сълзите непроронени. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up