670301 (Павлина Гатева)
1387 361
Oct 26, 2020, 10:50 AM

Пеликани 

  Poetry
203 3 4

Изпърво не повярвах.
Бяха сън.
Не розови, а сини пеликани
на ято се събираха.
Разсъмваше.
В мастилото на облаци,
изпрано,
развиделяваше
над Дунав мост
и птиците сновяха в плътно ято,
накацало в тревата.
За разкош
от вятъра настръхваха перата им.
И готвеха се,
май за дълъг път.
Другарски уговаряха подкрепа.
Денят ги дърпаше
със златен лъч,
завързан за краката им.
Полека
притискаха телата си
за край,
след който всеки щеше да е
част от цялото
и топлината в топлина,
любов в любов
омесваха в едно
за оцеляване.

 

© Павлина Гатева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??