Пеликани
Изпърво не повярвах.
Бяха сън.
Не розови, а сини пеликани
на ято се събираха.
Разсъмваше.
В мастилото на облаци,
изпрано,
развиделяваше
над Дунав мост
и птиците сновяха в плътно ято,
накацало в тревата.
За разкош
от вятъра настръхваха перата им.
И готвеха се,
май за дълъг път.
Другарски уговаряха подкрепа.
Денят ги дърпаше
със златен лъч,
завързан за краката им.
Полека
притискаха телата си
за край,
след който всеки щеше да е
част от цялото
и топлината в топлина,
любов в любов
омесваха в едно
за оцеляване.
© Павлина Гатева All rights reserved.
