Jan 12, 2013, 2:34 PM

Пентакли

  Poetry » Other
633 0 7

Пентакли

................................

 

Затворени в себичния си земен път

тежат връз себе си като проклятия.

Осъдени да имат корен грапав, твърд,

отпиват соковете на вековни съзаклятия.

 

Завързват с ветровете на промените любов

и жънат плодовете на безумната си обич.

Мечтаят да летят. Да видят и да чуят Бог,

а после ако може и съвсем да го забравят.

 

http://www.youtube.com/watch?v=GWqhwGVphoQ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...