Пентакли
................................
Затворени в себичния си земен път
тежат връз себе си като проклятия.
Осъдени да имат корен грапав, твърд,
отпиват соковете на вековни съзаклятия.
Завързват с ветровете на промените любов
и жънат плодовете на безумната си обич.
Мечтаят да летят. Да видят и да чуят Бог,
а после ако може и съвсем да го забравят.
http://www.youtube.com/watch?v=GWqhwGVphoQ
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!