Пепеляшка - version 20.18
Заклещих се, принце, във свойта кристална пантофка
и дълго се лутах, в стотици дванайсети ча́са...
Недей да ме търсиш! В несвяст съм, а клопката ловка.
Виж колко принцеси те чакат на другата маса...
Лаская бутилката. Глътна тя моята гордост
така, както никога аз не успях да преглътна...
И пия... До минало. Пия със същата горест,
с която зората ме връща във чашата мътна.
И пия за теб и за мен. Но във някое време,
в което завършва романът с "живели щастливо".
Как искам каляска и рокля с кристали да снеме
страха, че в реалния свят любовта си отива.
Пак търся в стъклото нюанси рубинно червени
от нашия приказен миг - как до кръв те целувах.
И сливам се с виното - чакам да пиеш от мене,
дори под утайката черна да знам, че сънувам.
Но не, не търси ме, че слоеве пепел ме пазят!
Под булото цветна магия съм мрачна и прашна.
А щом слепотата любовна се срине, проказа
ще плъзне по нашата обич.
Прости!
Пепеляшка
© Миглена Миткова All rights reserved.
