Пеперудени мечти
Обичаш да рисуваш - пеперуди,
в небето, да ги пускаш да летят,
със вятъра - да затанцуват лудо,
а ти да чакаш - вест да донесат!
Създания, тъй нежни и красиви,
в зелено, жълто, даже и в лила,
в теб тъжно е, когато си отиват,
но можеш ли да оковеш - мечта?
А може би, все пак ще я открият,
... навярно Раят трябва да е там,
те търсят Вавилонската градина,
олтарът на най-приказният храм!
От дългият си сън - ще се събуди,
допрат ли я - с ефирните криле...
Обречена е в друг живот да бъде,
ала, жадува - времето да спреш?
Ликът и грее светъл и прекрасен...
Дали, защото милваш я, във стих?
Усмивката и прелестна... Позна те?
Щом името ти - сякаш, че мълви...
Една, знай, пеперуда ще се върне,
ще кацне в миг - на твоите гърди!
За нея питай? Как да я прегърнеш?
А тя ще ти отвърне – с нас литни!
И хиляди, тогава нарисувай - други!
С душите техни, люлка ще сплетеш!
Виж, блясват, там - високо пеперуди!
Звезди са всъщност, а пък ти... четеш!
© Ангел Колев All rights reserved.
