Перонът опустява рано сутрин
ПЕРОНЪТ ОПУСТЯВА РАНО СУТРИН
Постой на прага – малко да погледам
очите ти, преди да си отидеш.
Потъваш в здрачината – и по-бледен,
изчезва бавно образът ти свиден.
Аз искам повече от хляб и покрив,
неделното ни бягство – без въпроси.
А тази грешна страст ще впишем скоро
в графата с непредвидени разноски.
Крадем трошици време – но нехаем,
че тъмнината вече ни притиска.
Отдавна е просрочен този заем
и вересиите си Бог поиска.
– Това са бесове! – изсъска някой.
В мъглата хлътна бялата ми стая.
Сега едва ли ще догониш влака –
на съмване далече сме от Рая.
По-близо до дъжда – една енигма,
която другите не разгадаха.
Когато бягах, ти не ме настигна
и приюти ме непозната стряха.
Душата ми самотен орех пощи –
зад хълма есента ли ме повика?
И аз разказвам още притчи нощем –
но да ме слуша вече няма никой.
© Валентина Йотова All rights reserved.
