yotovava (Валентина Йотова)
2631 22225
Jul 24, 2019, 5:15 PM

Песен със затворени клепачи 

  Poetry » Phylosophy
714 7 15

Сега съм надживяла суетата

и бавно се завръщам към първичното.

Какво да отнеса със мен оттатък,

освен това, което съм обичала?

 

Душата натежава ли от спомени,

лекува ли завинаги забравата?

Изтръгна ли последните си корени

не ме помнете повече. Не трябва.

 

Едва ли ще ви липсват безвъзвратно

усмивките, с които съм ви топлила, 

дантелените шапчици на мака

и факлите в светулчените нощи, 

 

малиновото сладко подир залеза,

опашката му с блясъци рубинени,

и приказките  – още неразказани  

в любовните шептежи на жасмините. 

 

Къде се скриват сенките, когато

завинаги клепачите затворя?

Навярно в тях узрява светлината,       

с която да се преродя отново.       

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??