Песен със затворени клепачи
Сега съм надживяла суетата
и бавно се завръщам към първичното.
Какво да отнеса със мен оттатък,
освен това, което съм обичала?
Душата натежава ли от спомени,
лекува ли завинаги забравата?
Изтръгна ли последните си корени
не ме помнете повече. Не трябва.
Едва ли ще ви липсват безвъзвратно
усмивките, с които съм ви топлила,
дантелените шапчици на мака
и факлите в светулчените нощи,
малиновото сладко подир залеза,
опашката му с блясъци рубинени,
и приказките – още неразказани
в любовните шептежи на жасмините.
Къде се скриват сенките, когато
завинаги клепачите затворя?
Навярно в тях узрява светлината,
с която да се преродя отново.
© Валентина Йотова All rights reserved.
