Песен за буревестника
Над морето бурно, сиво
вятър облаци събира.
Спорещ с вятъра кресливо,
буревестник там сърфира.
И със глупост неизбежна,
дребничък, над мрачна шир,
търси бурята метежна,
сякаш в нея има мир.
Гларуси и чайки вяло
стенат в ужас над вълните,
и пингвинът тлъсто тяло
бързо скри между скалите.
Все по-мрачни са мъглите
над морето. С дива песен,
с рев надигат се вълните
срещу грохота небесен.
И над скалните отвеси
морският талаз беснее,
само малък буревестник
въпреки това се рее.
- Нека бурята вилнее
все по-силно! – като в сън
глупавата птица пее.
Вятър вие... Тътне гръм...
С пламък синкав се извиват
огнени змии в небето
и в морето зъби впиват.
Впи и в птиченцето клето
мегаволтовото жило
гневно мълния сияйна...
Че от бурята закрила
нямат и певци лоялни!
© Ангел Веселинов All rights reserved.
