Песен за мама
Небето слиза нощем при земята -
аз прегръщам твоите ръце,
мила мамо, тази нощ е свята
с пламъчето в моето сърце!
Мила мамо, тихо разкажи ми
ти за своя път неизвървян,
пак да те повикам сам по име -
верен син, от обич разпилян.
Колко светло става ми в душата!
Само с поглед ти ме докосни,
мила мамо, тази нощ е свята,
щом до мен с любов заставаш ти!
И, когато облаците бели
бързо запрепускат над града,
в утрото, след дните отлетели
пак ще се завръщам у дома...
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
