Nov 26, 2009, 7:06 PM

Песен за мама

  Poetry » Other
946 0 3

Небето слиза нощем при земята -

аз прегръщам твоите ръце,

мила мамо, тази нощ е свята

с пламъчето в моето сърце!

 

Мила мамо, тихо разкажи ми

ти за своя път неизвървян,

пак да те повикам сам по име -

верен син, от обич разпилян.

 

Колко светло става ми в душата!

Само с поглед ти ме докосни,

мила мамо, тази нощ е свята,

щом до мен с любов заставаш ти!

 

И, когато облаците бели

бързо запрепускат над града,

в утрото, след дните отлетели

пак ще се завръщам у дома...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...