Песен за моето котараче
ПЕСЕН ЗА МОЕТО КОТАРАЧЕ
... едно бездомно коте ме хареса
по Главната на Варна през нощта,
попита ме: – Какъв ти е адреса? –
и – хоп! – дойде пред моите врата.
И малкото ми име как научи?
Направо бе агент от КГБ!
Валери, вика, вън студът е кучи,
що не запалиш старото кюмбе?
Додето край кюмбето то се топли,
напазарих му в МОЛ-а с луд успех! –
не помня, май, гранули с гъши дроб ли,
или консерва пилешко му взех?
Туй коте се оказа поспаланко.
Завива ми се с вехтото шалте –
спи на дивана на Валери Станков,
за мен не му и дреме въобще!
Аз си го кръстих с галеното Шуши.
И Шуши заживя със мен добре –
понякога на скута ми се гуши,
щом е на кеф, под моето сетре.
То римите ми взе дори да пише! –
във Фейсбук аз цял ден ви ги чета.
Добричко коте Бог ми прати свише,
за да не пукна сам-самин в света.
12 февруарий 2023 г.
гр. Варна, 9, 00 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
