Песен за пропуснатото Време
ПЕСЕН ЗА ПРОПУСНАТОТО ВРЕМЕ
... дали бях влюбен, или пък надрусан, или и двете – пълен идиот,
аз вече си изпуснах автобуса към следващия – по-щастлив живот,
дори не зная има ли го нейде, или съм вярвал в някой тъп мираж,
и – да го пея в стихове елейни – за пенсия натрупах трудов стаж,
помежду ножа, хляба и салама – скиталецът от варненския кей,
ми писна! – от измама във измама да хълтам след поредния Мойсей,
а покрай мене цял Народ излъган към светлите си бъднини върви
със вярата, че там, след онзи ъгъл, текат реките в златните треви,
и кой във ранг държавна политика издигна най-ужасната лъжа?
Със глас ми се реве, и ми се вика! – и моля се докрай да издържа.
© Валери Станков All rights reserved.
