Когато нямах никаква надежда
и плачех през самотните си нощи,
опитвах се доброто да разглеждам
от светлите страни. Да искам още
да бъда по-добър и по-човечен,
защото добротата ни спасява.
Животът ме размаза! Той ми рече,
че всичкото това го заслужавам.
Животът бе мъчение ужасно,
което ме създаде – поетичен.
Останал бях без нищо. Днес е ясно,
че римите ми плач са. Нетипичен. ...