Песента на Музата
Ще съм твоята Рана,
и тъй сладкият Миг,
в който тихо Словата,
Ти ще стигаш Небето,
ще му връзваш Луни,
после, с вятъра летен,
ще събуждаш Звезди!
И цветята - ще чуваш,
а след птичи сръдни,
песента на Вълните,
в утрин ранна... Дори,
там, сред бялата Стая,
щом останеш... Помни,
ти ще виждаш в омая,
че вълшебство струи
и Светът е по – ведър,
а Градът, по – красив!
Ти за снобите - беден,
но в сърцето щастлив,
щом отвориш Душата,
знай, ще рукват сълзи
и ще значат за някой,
твърде много! Пак ти,
ще раздаваш надежди,
ще привързваш мечти,
към Любовите, прежни
и към нови... Ще спиш,
ала всъщност в съня си,
даже, там ще твориш,
ще целуваш Принцеси,
но за жалост... във стих.
Впрочем, туй е Накрая,
впървом - ставаш Човек,
в случай ти, че успееш,
знай, ще бъдеш... Поет!
© Ангел Колев All rights reserved.
