Дочух аз тази вечер, сред тревата
засвири леко мъничко щурче.
И с песен, чак от детството позната,
омайва всички с нежното гласче.
А Месечко поглежда от небето
учуден, слух напряга във нощта.
Цигулчица прегърнало щурчето,
вълшебство разпилява с песента.
И чудо сякаш стана сред тревата,
за миг превърна всичките в деца -
луд Вятърко, звездици, дървесата
сънуват цветен смях със песента.
© Мария All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
