Петък тринайсет
http://www.vbox7.com/play:483dad0d
Специален поздрав за всички, които преживяха и този фатален Петък...
:)
В дълбокото сякаш се криех,
дванайсет предишни Живота,
но, Петъкът днес, повери ми,
Тринайсти е! Ден на поетът...
И пламва главата ми в Рими,
а в Ритъм преплитам краката,
не смея да дишам – безсилен,
разделям на Срички и датата.
А после пък литвам в небето,
разбирай – в просторите сини,
нали тъй наричат ги! В шепот,
тя казва ми: Край - ще замина,
омръзна ми вече... В куплети,
дори ме наричаш – Лю-би-ма,
с цветя си говориш, дордето,
пак чакам – пералня да мине...
И в мигом просветва ми – ето,
аз правя изкуство – пък, Вие,
интриги, тъй жалки – плетете,
наместо с наслада да пиете!,
Уж, петък е днес – ден Орисан,
а тръгвам навън, в път към Рая!
Със мисия своя... Щастлив съм,
на косъм, щом спрял от трамвая!
В миг птица ми праща, туй дето,
аз в стих не изричам. С проклет,
юмрук, даже срещам - Лицето...
И котки, пак – Черни, навред...
Прощавам, Животецо – крив си!
Дефектен! Без скорост - назад!
А в петък, тринайсти - Поетите,
разбрал съм - не яздят - Пегас...
© Ангел Колев All rights reserved.
