Пий, да пием, сестрице
Изплети ми две люлки, от Млечния път.
Знам, разбирам – небесно светило си само,
този прилив солен е, вълните горчат,
а добрите делфини, плени ги таляна.
От лъчите ти стихове светли преда,
да подпират света, та в калта да не падне,
колко хлябове пуснах, все в мътна вода,
а остана душата ми дрипава, гладна.
Пий, да пием, сестрице, горчиво море,
да заплачат за мене звездите, пияни.
Само луд и пиян би се чувствал добре,
сред делфините мъртви. И жив да остане.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
