Feb 26, 2020, 12:04 PM  

Пирин

  Poetry
1.7K 3 2

И във профил и в анфас,

във килим и в пелена,

гледаш винаги в захлас,

гледаш Пирин планина!

 

Вихрен гордо се въздига

сред високи върхове!

Само гледката не стига:

Пирин, Пирин те зове!

 

Тук са били Гоце, Даме,

Яворов, Сандански!

И от Охрида до Драма

гонели врага османски!

 

Тук, по тези върхове

кръв и кости оставѝли!

Със любов, без страхове

те България градили!

 

И във профил и в анфас

със сърцето и душата

гледаш Пирин във захлас,

виждаш Свободата!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Исмаил Али All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво!
  • Eх, този Пирин и този Вихрен! Каква красота, каква гордост! Те са ми слабост, както и морето и по-специално Синеморец. Един бивш приятел - Тимен Тимев, който така и не намери сили да скъса с родината си и блуждае между нея и Запада, веднъж ме попита, защо не замина окончателно за чужбина. Казах му, че тук са ми скъпи Пирин и Синеморец. А той продължи: "Мисана, формулата на водата е навсякъде еднаква - H2O." Стана ми много тъжно, преди всичко за самия него.

    Много хубав стих си написал за Пирин, Исмаиле. Финалният куплет е просто прелест! И се радвам, че наричаш най-високия връх на Пирин Вихрен, а не Елтепе.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...