Писма от запустяла къща
ПИСМА ОТ ЗАПУСТЯЛА КЪЩА
Тук мъртвите не идват за вечеря.
А живите припряно си отиват.
Един отрязък, колкото постеля,
деня е разчертал на нощ и изгрев.
Понятията смисъла изгубват,
словата ми внезапно се износват.
И ветровете безучастно грубо
пилеят избледнели некролози.
А аз докрай не мога да изплача
ни мъката, ни липсата. Не става.
Търкулва като топ хартия здрачът.
Но утре пак животът продължава.
Без тези, със които съм живяла,
с иронията, че съм тук и дишам
Намират ли се думи за раздяла,
щом никой от отвъдното не пише?
© Валентина Йотова All rights reserved.
