Реших се и след толкова години,
най-трудното писмо написах днес.
Надявам се до тебе да пристигне.
(писмото е без име и адрес...)
Родила си ме, а не ме познаваш...
Не те осъждам, Боже опази!
(Решението рожба да оставиш,
навярно до живот ще ти тежи.)
И, всъщност нямам много да ти казвам –
бих искала едно да знаеш само,
че жива съм... И някак си се справям...
Отдавна ти простих. Добре съм, мамо.
© Мариела Челебиева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
