Писмо до мама
Реших се и след толкова години,
най-трудното писмо написах днес.
Надявам се до тебе да пристигне.
(писмото е без име и адрес...)
Родила си ме, а не ме познаваш...
Не те осъждам, Боже опази!
(Решението рожба да оставиш,
навярно до живот ще ти тежи.)
И, всъщност нямам много да ти казвам –
бих искала едно да знаеш само,
че жива съм... И някак си се справям...
Отдавна ти простих. Добре съм, мамо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариела Челебиева Всички права запазени
