Скъпа Пролет, днес случайно,
както си вървях,
на един оголен клон
птиченце съзрях.
Весело изчурулика
чудна новина,
как си стягала багажа,
пълен със цветя.
Мила Пролет, донеси ми,
в теменужен цвят,
рокля с твоите мотиви,
чанта от брокат
и червената обувка,
знаеш как веднъж
я изгубих, без да искам,
в цъфналата ръж.
Ще те чакам под дъгата,
ще държа в ръка
другата обувка
с номер – Любовта.
© Ивон All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
