Писмо от селския хоремаг
ПИСМО ОТ СЕЛСКИЯ ХОРЕМАГ
Сурка есента пантофи през смълчаната гора.
Лейва се дъждът от кофи откъм сурите недра.
Капят гнилите скоруши в листопадния килим.
Тук-таме коминче пуши, над селцето литва дим.
Лудият откъм баира маха с шапката в ръка.
Гарги си редят шпалира край стишената река.
Кметът, даскалчето, попът сядат пак на бридж-белот.
Всичките дъски им хлопат, ще се цакат цял живот.
Пийнах бира в хоремага, подир нея – още три.
Време ми е – да избягам вдън най-гъстите гори.
21 септемврий 2025 г.
гр. Варна, 7, 20 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
