Писнало ни е да сме човеци явно
Писнало ни е да сме човеци явно
Писнало ни е да сме човеци явно!
Дърветата ни пречат само.
Да чупим крилата – харесва ни
и да меним същността и лицата си.
Като злокобни сенки се скитаме,
нощ пред деня предпочитаме.
За бялото злато сме готови да убиваме,
а в любовта хамелеони сме.
Очите ни блестят от злато и кръв!
Всеки се бори за да е пръв.
Омраза и злоба раждат душите.
Заменили сме радоста с мъката и сълзите.
Убиваме сърцата неподходящи,
за да нахраним плъховете в душите си скитащи.
Вика на последната жертва вече замлъква,
и нощта тялото покорно прегръща.
© Марина Петрова All rights reserved.
