Обидите натрупани по светло
изгряват с пълната луна,
а вятърът натрупва ги тъй лесно,
на куп във наранената душа.
Сърцето трепетно се пита
и хлопа глухо в твоите гърди,
задава си въпроси и залита,
и гърчи се във мъки и сълзи.
Разбрало вятъра то на обратно,
повикало го в него да бучи,
защото наранено и нещастно,
в гърдите ти то продължава да тупти. ...