Mar 31, 2016, 9:49 PM

Питие 

  Poetry » Other
535 0 10

Кобра на кълбо в душа се е извила,
жаден поглед е в сърцето впила,
с опашка и глава обгърнала е чаша
и жадно се опива от скръбта наша.

Денем със отрова чашата долива,
ноще пие с лакомия уродлива
Болката човешка е омайно питие -
с него кобрата захранва своето сърце

Празна ли е чашата и тъй любима,
тя отново впръска скръб непрежалима,
с езика си отровен мигом ни залива,
и с питие в ръка отново е щастлива.

Р. Първанова

© Ренета Първанова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??