31.03.2016 г., 21:49 ч.

Питие 

  Поезия » Друга
557 0 10

Кобра на кълбо в душа се е извила,
жаден поглед е в сърцето впила,
с опашка и глава обгърнала е чаша
и жадно се опива от скръбта наша.

Денем със отрова чашата долива,
ноще пие с лакомия уродлива
Болката човешка е омайно питие -
с него кобрата захранва своето сърце

Празна ли е чашата и тъй любима,
тя отново впръска скръб непрежалима,
с езика си отровен мигом ни залива,
и с питие в ръка отново е щастлива.

Р. Първанова

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??