Пиянство
Печатам те с целувки. С Лист слова.
По ъглите си скрих стаена нежност.
Говоря си през вечер. Все сама.
През другите мълча. Да се избегна.
И смея се. Не вярвай. Не личат.
Солените сълзи са толкоз вкусни.
Дори си мисля може някой път,
да ти омеся хляб и да закусим.
В чинийка изгрев. С каничка айрян.
На дланите да легнеш като вятър.
И в мойта люлка. Нека си пиян.
Пиянството е малка, топла стряха.
Пиянството е тътен от прибой.
Завихрил се потоп и спешно бягство.
В затвор. В Килия. Не разбирам Ной.
На корабче съм. Всъщност е пиратско.
Ужасно крехко. Чупи се от флаг.
Море от хора – рошави, тревожни.
На първата му ложа, ти си там.
Изгубена възможност да съм сложна.
Завъртам се. Зад мен свисти кръгът.
Ножовете политат. Звън. Мишена.
И в този цирк на празничната плът,
ще се усмихвам все така солена.
© Силвия Илиева All rights reserved.
