Jul 31, 2012, 12:15 PM

Плацебо

  Poetry
1.2K 0 15

                       ПЛАЦЕБО

                                       

Не съм жълто хапче за есенна скука,

не съм и таблетка за нечие кукане.

Сиропче не съм за жесток гърлобол,

не съм витаминче, не съм анабол.  

                                                                             

Така че, цери се, тъй както умееш.

Предлагам ти чисто и просто да пееш.

... Търси ме в небето, а не във пролуката,

в любимите приказки, но във поуките...

                                                                                   

Аз съм вълшебното малко плацебо,

вярвай, надеждно съм и съм потребно.

Имам си сила и доза, и мяра,

ала не струвам без стръкчето вяра.

                                                                        

С него лекувам и гласните струни,

 скука  и лудост, че и безлуние...

То ме превръща във правата линия,

в нота и в стихче, в цветна алхимия,

 

в бялото, дето ме води нататък...

Там ще съм цяла, добра, без остатък.

Към изцеление! Пътят е лесен?!

... Скачай, приятел, във моята песен!                        

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...