Чуваш ли гласа на върбата?
Тя плаче от хорското зло
и вика, и се моли, горката,
и стене за малко любов.

Виждаш ли сълзата ù чиста
как се стича по тънкия клон,
как проблясва, искряща, лъчиста
и презряно потърсва подслон?

Чуваш, виждаш, но май не разбираш
колко важен за нея си ти,
как човекът с неправда убива
за доброто на върбата мечти.

Ти, човеко, не знаеш що чувства
и какво вижда тя във това,
тъй наречено хорско изкуство
да съсипваш едната съдба.