Jan 27, 2009, 6:57 PM

Плаж

Poetry » Love

865 0 0

Плаж

Обичам вечер да седя сама на плажа

и нежно да ме галят морските вълни.
Подухва хладък бриз, а няма на кого да кажа -
ела и силно ти ме прегърни!

Дали ще дойдеш някога - не зная,
сгреших веднъж - а ти не ми прости.
И за това сега във самота ридая!
Боли сърцето, много ме боли!

Шуми морето, птиците прелитат
и виждам двама влюбени вървят.
Минават и дори не ме поглеждат
О... колко са щастливи те на тоя свят!

Обичам тази самота на плажа,
съвсем сама сред морския простор...
Спокойно, тихо е във самотата
Дали е щастие това?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0