Свободата не струва пари – да се будиш с усмивки на птички,
да прегърнеш по изгрев мечти, да се сринеш пред някого ничком,
за да видиш в красивия ден как ръка на другар се протяга,
а над мрака прекрасен рефрен на надежда добра се обляга.
Не познавам война без тъга. Обожавам да бъда човечен,
да помогна на коте в беда, да пътувам към залеза вечен.
Осъзнах, че животът е път от глаголи и мисли смирени.
Нереална врата към Отвъд е кръвта ми в младежките вени.
Не помислям за женската плът. Величая каквото видял съм.
Не успяват звездите да спят. Аз отскоро миражите спрял съм...
От миражи и трудни мечти озовах се в безлюдна Сахара.
Нестандартно стандартно боли. От години безславно изгарям. ...