Пламък в очите ни смели
Свободата не струва пари – да се будиш с усмивки на птички,
да прегърнеш по изгрев мечти, да се сринеш пред някого ничком,
за да видиш в красивия ден как ръка на другар се протяга,
а над мрака прекрасен рефрен на надежда добра се обляга.
Не познавам война без тъга. Обожавам да бъда човечен,
да помогна на коте в беда, да пътувам към залеза вечен.
Осъзнах, че животът е път от глаголи и мисли смирени.
Нереална врата към Отвъд е кръвта ми в младежките вени.
Не помислям за женската плът. Величая каквото видял съм.
Не успяват звездите да спят. Аз отскоро миражите спрял съм...
От миражи и трудни мечти озовах се в безлюдна Сахара.
Нестандартно стандартно боли. От години безславно изгарям.
Докога ще изгарям самѝн? За кого през епохите дишам?
Дотежа ли вселенският грим? Аз защо се научих да пиша?
Като мисъл денят се върти – ярък пламък в небетата бели!
Свободата не струва пари и се крие в очите ни смели!
© Димитър Драганов All rights reserved.
