Платен гратис
Стъпвам гратис и в собствен сюжет
по житейския хребет открито.
Цифром – словом сме точно безчет,
тези дето не плащаме "мѝто".
На ръба – по-отвесен от лъч,
Сатаната ме бута отдясно,
само крачка встрани (на калъч)
ме грозят преспи алчна опасност.
А отляво подпира на бис
моят женски инат (и с причина),
придирчив, но възпитан и чист –
нека Дяволът малко почине.
За баланс нося менци с вода,
ветрове непослушни разнежвам,
дишам в пазвата им и крада
глътки волност от тях безметежно.
Стъпвам гратис? – Простима лъжа!
Май не искам на глас да призная,
че на всеки сант стриктно дължа
грам душа,
разчертана до края!
© Мая Нарлиева All rights reserved.
