Платноходка
Признавам, че възхитата ми радва
и другите жени около мен,
макар че и насън, но и наяве,
към теб е моят поглед устремен.
Походката ти различавам кротка,
черта щом хоризонтът изтъни
и ти се носиш както платноходка,
заоблила житейските вълни.
Но край жените стъпвам на кокили,
че опознал възтъмната страна
на техните несъвършенства мили
аз твоите предимства дваж ценя.
Гласът ти плах е, но го чува този,
за всeки чужд навярно оглушал.
И чувам маргаритката сред рози
как люшва жълто-белия си шал.
А шалът ти отива. И когато
прецеждаш с мигли мрака, изведнъж
съзнавам: най-красива е жената,
обикната от мъж...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
