Животът ми е клетка oт вълшебство
със запредени решетки от омразa,
сраснала и закърняла с чиста обич,
както плесен в суха ваза.
Красотата ми повяхва мълком,
от тревоги, нищета, беди...
И не се надявам даже, че
някой ще запомни моите следи.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up