Нямам стимула иззад връхлитащите мисли,
изроени една връз друга в надпревара.
Няма първа, няма и последна.
Няма сякаш нищо, има празен свод,
обхващащ всичко в нищото навеки.
И зад многото стени във сянка,
лутаща се мисъл и ехтеж.
Само ехото остана там печално -
подари му образ в тяло,
за да види синевата бяла
и да я обича тайно.
В леглото се мятат смарагдови същности. ...