May 3, 2012, 12:14 AM

Плевел

  Poetry » Other
906 0 0

С друг била си - знаех,

че един ще бъда аз за теб,

ала вече не мечтая твойта красота,

не желая твоята душа.

 

Дните бързо отминават,

слънцето ме изгаря всеки ден,

когато ти не си със мен,

ставам аз обикновен.

 

Толкова звезди ще огряват вас сега,

хиляди мечти огряват мен в нощта.

Ще идва ден след ден,

ще търся любовта

и дано открия я

там, някъде в нощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ники Даскалов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...