May 26, 2006, 9:32 PM

ПЛОДОВЕ

  Poetry
902 0 2

  ПЛОДОВЕ

Дръвчета, цветове ще моделират,
поглъщайки от земният си сок.
Зараждат плод, а тичинки умират
поръсени от кръговрат жесток.

Във юлската, небивала жарава,
пекат поруменелите лица.
И сладост неусетно все назрява,
събирана от дневните слънца.

На есен ще е циганското лято,
ще бъде панаир от плодове.
Листата ще закапят, но богато,
ше бъде земеделското сърце.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....