ПЛОДОВЕ
Дръвчета, цветове ще моделират,
поглъщайки от земният си сок.
Зараждат плод, а тичинки умират
поръсени от кръговрат жесток.
Във юлската, небивала жарава,
пекат поруменелите лица.
И сладост неусетно все назрява,
събирана от дневните слънца.
На есен ще е циганското лято,
ще бъде панаир от плодове.
Листата ще закапят, но богато,
ше бъде земеделското сърце.
© Милена Христова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
