Плувай!
Плувай!
Когато се обърне лодката
и те задърпат
яростно вълните,
все по-навътре
в тихото дълбоко...
Не гледай на морето,
като мащеха,
пресолила живота ти нарочно.
- Плувай!
Водата
е естествено солена,
усещаш
по горчивото в устата си.
Но не в солта
се корени проблема.
И в лодката не е.
Потъна вече.
Водата ти е предостатъчно.
И не търси причините какви са.
Вината степен е на свобода.
Не се сащисвай, просто събери се.
Все пак под теб,
отдолу е вода.
Отгоре е небе.
И няма друго.
И щом не можеш
нито да летиш,
нито да ходиш
по вълните бурни...
Единствено, за да останеш жив
не чакай помощ.
Нито милост.
- Плувай!
Огледа ли се?
Пак ли няма никой?
Самичък ли си още,
сине блудни?
Сега не се
нуждаеш от молитви,
а ярост за живот, който си струва.
Стисни със зъби свойта упоритост ...
Изяж я ако трябва, после...
- Плувай!
През
наглото упорство на вълните.
През
подлостта на скритите течения.
През
тишината - страх.
През
себе си.
През
гънките на времето превито.
През
всичко, между теб и оня бряг -
спасителния бряг зад хоризонта...
И ако стигнеш,
знай - това е знак,
че утре пак
ще ти потрябва кораб.
© Александър Калчев All rights reserved.
