По "Чужда съм" от Андромаха (Белла)
"Родена съм във нечий свят,
осъдена да бъда вечно чужда,
а искам да се прибера "у нас",
ужасно искам...
имам нужда!
Да се усетя под небе познато,
да стъпвам по обичаща земя,
да пия от вода, която
извира моята река.
Очаквам...
искам да се върна...
Копнея за зелената трева!
Чужд свят не мога да прегърна!
Не съм...
не съм си у дома!"
Нощта заключва строго всичко
в оковите на лепкавия мрак.
С перо отрича се момиче крехко
от този свят, полиран с лак.
Тъй многолюдно лъскав и изпразнен
от сгряваща човешка добрина,
да ти завиждат в него и да мразят
било най-малката злина.
Тръгва по Пътя на болката
камъните спъват отвред.
Червеи под тях се плъзгат,
змии отровни съскат безчет.
Бог към болката е глух,
ала обича той да получава.
„Не зная! Не видях! Не чух!”
нему сполучливо се отдава.
Животът е безбрежно кратък.
Не знаем докога ще продължи.
За обичта раздалите се без остатък
заплащат с мигове, в които да боли.
Различен свят за всички тленни,
по-справедлив към всички аз не знам.
„Адът и раят са само в сърцето ни” –
от звездите ни напомня Хайям...
© Вили Тодоров All rights reserved.
