По „Есенно”
По „Есенно”
„Ако поискаш ти отново
като дете да станеш чист,
опитай със сърцето си да чуеш
разказа на падащия лист.”
...
Ще ти разкаже той за странни,
незабелязани от хората неща,
за ласки от изгряващото слънце
и по кого сълзи са капките роса,
розите защо ни нараняват
и срещу какво телата се отдават,
за нежността на кълнове поникнали
и за сърце, което е обикнало.
Есента е преродена пролет
и какво от туй, че следва зима?
Нима са страшни ледовете,
ако любовта сред нас я има?
Но живееш ли в сърцето си с ада,
Хеллоуин не е празнична награда.
И затова мечтаят си всички
да полетят горе, сред птиците.
А в големия град животът
продължава по старому да тече.
Театри затварят, улици се смълчават,
просяците мръзнат върху старо кече.
Навред разноцветните светофари
командват черно-бели кръстовища
и рояците фарове изпълзяват
стръвнишки от своите леговища.
За прошка някого умоляват,
че той да обича не може да спре,
към други Любовта мост построява,
препуска момиче сред диви коне.
Сред листата жълтукащи лампи
към мен печално примигват:
- С нас ще споделиш ли защо
нея вечно ще обичаш?
В нощта болката си споделя
последната струна на Паганини,
бързат по тротоарите хора,
угрижени за близката зима.
© Вили Тодоров All rights reserved.
