По хълма с жълтите треви
ПО ХЪЛМА С ЖЪЛТИТЕ ТРЕВИ
... към мен ли есента върви с нацепени от път обуща,
по хълма с жълтите треви за мен ли вятърът се спуща,
за мен ли с крушово листо свисти дълбокото усое,
заради мен ли току-що отрече Господ всичко мое,
връз мен ли туфите камъш дерат кирливите ми ризи,
и мама – слънчице след дъжд, тютюна ми реди на низи,
чер гарван в белите брези за мен ли грачи – грозна птица,
безмълвна, ниже ред сълзи – за мен ли? – някоя женица,
за мен ли в дългата ми нощ Вселената отваря двери,
и – сякаш си дълбая с нож в дактила името Валерий,
и всяка дума в мен кърви, и тръгвам – все така безсънен,
по хълма с жълтите треви, където всички ще потънем.
© Валери Станков All rights reserved.
