По „Камъкът си тежи на мястото“ или*

Poetry » Philosophical, Civic

713 0 1

Камък на място
тежи си. Олеква, щом
мръдне... Личи си ...

В милото място -
бездомен - остава за
камъка спомен...

Мястото ще се
затули от чужди и
свои акули...

Камък на място
тежи си. Ех, камъко,
спри, помисли си!...

...............................................

*РОДИНА и изселници

(*тук пренесена част от

заглавието поради

навъзможност за

вписване в прозореца за

заглавия)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0