Един човек,
невярващ в любовта,
написа стих.
По-лошо –
даже го изпрати.
Гравира го
на картичка
с цветя
и с лебеди
със букви във позлата.
Една жена,
тъй силно вярваща,
че любовта
е вездесъща,
прие стиха.
По-лошо –
тутакси
с неистов плам
на любовта отвръща.
Какво се случи
след това?
Не е ли туй измама?
По-лошо -
скъса се стихът,
разпръснаха цветята,
лебедите отлетяха,
завинаги
напусна
любовта
и двамата.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
