Годините са глътки отпити от душата, четяхме по очите, целувахме се страстно
и пееха звездите, пулсираха прекрасно, а днес очите взираме, звездите са
безсънни, мечтите ни са тихи, пътеките безлунни,
минутите на залеза държат ги още будни.
Сърцето е махало във чашата
нетленна, душата
днес ще пие
за
мъдростта
рожденна.
от Слънцето привлечена, подобно на Земята
танго танцува...по музика на светлината...
© Красимира Чакърова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
