По мярка ми е само лудостта
да хвана облак, да нахраня цвете,
да мина през дълбоката вода,
отпивайки живот от бесовете й.
Да пусна вятър в кротките коси,
с очи да отговоря на моретата,
вълна когато иска да заспи
в двореца омагьосан на сърцето ми.
В ума ми пърхат птиците - ята,
отлитат и долитат нежни песни,
с които по дърветата гнездят
въпросите с хиляда неизвестни. ...