По мъжки, по женски

Искаш да си сянка,
която във безплътие пристига
и си тръгва пак така внезапно,
разкъсана на слоеве,
като пресована от времето;  
нарастваща в душата ми
като тревога;
обгръщаща ме с неприсъствие
и смътна тъпа болка.
А някъде на друго място
твоето телесно аз -
да се облича и се бръсне сутрин
пред погледа на влюбена
и да оставя тя
да закопчава горното ти копче,
и да ти напомня: „Не забравяй да...”
Не те предавам.

Чакам те в алтернативния живот.